Стъпвам тихо до студената стая. Подът тихо изскърца. Следя пукнатините по тавана, а в гърлото ми се образува буца. Толкова тайни са заключени зад тази приказна врата. Като дете съм искала да я отворя, но ме е било страх да идвам сама. И сега, вече голяма, вече жена, аз се страхувам и не смея да отворя тая врата. Сърцето бие до пръсване, притискам го с двете си ръце. Очите ми шарят тревожно, все едно отново съм малко дете. С ужас допирам бравата, толкова е студена тя. Нямам сили да я отворя, усещам как ме завладява страха. Това е стаята на тайните, кой знае какво е заключено там? Страхувам се да погледна, колко болка и страх е побран. Затворих очи и влязох. Разтърках ги не на шега. Това бе обикновена стая. С обикновено легло, маса и цветя. Заплаках! Бях си въобразявала хиляди неща. Заплаках. Отиде си с детството още една мечта.
Като дете всеки си мечтае по- бързо да порасте, за да се ползва от привилегиите на големите- разгаданите тайни. А като голям съжалява, че не е още дете, за да вярва във вълшебствата...
Прекрасен стих , Ванинче, мечтите не си отиват, или се сбъдват или не.Аз си нося детството на гърба и никога не се разделям с него.И твоето детство ще си е винаги с теб,защото си го обичаш.С обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.