Стаята на тайните
Стъпвам тихо до студената стая.
Подът тихо изскърца.
Следя пукнатините по тавана,
а в гърлото ми се образува буца.
Толкова тайни са заключени
зад тази приказна врата.
Като дете съм искала да я отворя,
но ме е било страх да идвам сама.
И сега, вече голяма, вече жена,
аз се страхувам и не смея да отворя тая врата.
Сърцето бие до пръсване,
притискам го с двете си ръце.
Очите ми шарят тревожно,
все едно отново съм малко дете.
С ужас допирам бравата,
толкова е студена тя.
Нямам сили да я отворя,
усещам как ме завладява страха.
Това е стаята на тайните,
кой знае какво е заключено там?
Страхувам се да погледна,
колко болка и страх е побран.
Затворих очи и влязох.
Разтърках ги не на шега.
Това бе обикновена стая.
С обикновено легло, маса и цветя.
Заплаках!
Бях си въобразявала хиляди неща.
Заплаках.
Отиде си с детството още една мечта.
Подът тихо изскърца.
Следя пукнатините по тавана,
а в гърлото ми се образува буца.
Толкова тайни са заключени
зад тази приказна врата.
Като дете съм искала да я отворя,
но ме е било страх да идвам сама.
И сега, вече голяма, вече жена,
аз се страхувам и не смея да отворя тая врата.
Сърцето бие до пръсване,
притискам го с двете си ръце.
Очите ми шарят тревожно,
все едно отново съм малко дете.
С ужас допирам бравата,
толкова е студена тя.
Нямам сили да я отворя,
усещам как ме завладява страха.
Това е стаята на тайните,
кой знае какво е заключено там?
Страхувам се да погледна,
колко болка и страх е побран.
Затворих очи и влязох.
Разтърках ги не на шега.
Това бе обикновена стая.
С обикновено легло, маса и цветя.
Заплаках!
Бях си въобразявала хиляди неща.
Заплаках.
Отиде си с детството още една мечта.
© Ванина All rights reserved.
