Стаявам дъх пред празничната вечер,
да чуя онзи глас не чул го до сега.
Нима си още там на онзи глетчер,
Недей, недей. Нали това не е шега?
Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам,
облят от всякъде с топлата вълна.
В своята мечта на обич се отпускам,
любовта в душата кой ли ми пална?
Стаявам дъх като че ли за последно,
в душата нещо празнично мълви.
От сърцето ми изчезваш ти безследно,
любовта до край с мен ще си върви.
В.Й. 25.12.2016г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados