Dec 25, 2016, 11:18 AM

Стаявам дъх

  Poetry » Other
751 0 2

Стаявам дъх пред празничната вечер,

да чуя онзи глас не чул го до сега.

Нима си още там на онзи глетчер,

Недей, недей.  Нали това не е шега?

Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам,

облят от всякъде с топлата вълна.

В своята мечта на обич се отпускам,

любовта в душата кой ли ми пална?

Стаявам дъх като че ли за последно,

в душата нещо празнично мълви.

От сърцето ми изчезваш ти безследно,

любовта до край с мен ще си върви.

                                            В.Й. 25.12.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...