14 abr 2008, 17:43

Стена

898 0 7
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването -
потънали във прах мечти...
В очите не сълзи блестят.
Очите се напълниха със пепел.
Отново суета. Раздиращ шепот.
Оттекват с грохота
замлъкнали камбани.
Тишина...
Угасващ шепот на уста...
И плачеща вина, наивно оцеляла.
Изпод руините.
Поела бездиханно
своя грях, и хилядите
призрачни надежди.
Химери...
Пак ли ще боли
от безметежност?!
Дали ще издържа?
Дано поне си струва
този път.
Ако ще е болка...
нека е такава.
... Но не кърви.
Пресъхна онова сърце...
Все рани.
Докога?!
Ще чувам ли пак звън на
празнични камбани,
или ще приглушат
ушите ми
разкъсани
терзания, по онова,
което
тръгне ли, неволно отминава...
А след мене - руини.
Лавини пепел,
застинали във кратера
на стар вулкан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...