14.04.2008 г., 17:43

Стена

902 0 7
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването -
потънали във прах мечти...
В очите не сълзи блестят.
Очите се напълниха със пепел.
Отново суета. Раздиращ шепот.
Оттекват с грохота
замлъкнали камбани.
Тишина...
Угасващ шепот на уста...
И плачеща вина, наивно оцеляла.
Изпод руините.
Поела бездиханно
своя грях, и хилядите
призрачни надежди.
Химери...
Пак ли ще боли
от безметежност?!
Дали ще издържа?
Дано поне си струва
този път.
Ако ще е болка...
нека е такава.
... Но не кърви.
Пресъхна онова сърце...
Все рани.
Докога?!
Ще чувам ли пак звън на
празнични камбани,
или ще приглушат
ушите ми
разкъсани
терзания, по онова,
което
тръгне ли, неволно отминава...
А след мене - руини.
Лавини пепел,
застинали във кратера
на стар вулкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...