Nella_gold (Нели )
841 4525
14.04.2008 г., 17:43 ч.

Стена 

  Поезия » Бели стихове
673 0 7
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването -
потънали във прах мечти...
В очите не сълзи блестят.
Очите се напълниха със пепел.
Отново суета. Раздиращ шепот.
Оттекват с грохота
замлъкнали камбани.
Тишина...
Угасващ шепот на уста...
И плачеща вина, наивно оцеляла.
Изпод руините.
Поела бездиханно
своя грях, и хилядите
призрачни надежди.
Химери...
Пак ли ще боли
от безметежност?!
Дали ще издържа?
Дано поне си струва
този път.
Ако ще е болка...
нека е такава.
... Но не кърви.
Пресъхна онова сърце...
Все рани.
Докога?!
Ще чувам ли пак звън на
празнични камбани,
или ще приглушат
ушите ми
разкъсани
терзания, по онова,
което
тръгне ли, неволно отминава...
А след мене - руини.
Лавини пепел,
застинали във кратера
на стар вулкан.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??