14.04.2008 г., 17:43

Стена

903 0 7
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването -
потънали във прах мечти...
В очите не сълзи блестят.
Очите се напълниха със пепел.
Отново суета. Раздиращ шепот.
Оттекват с грохота
замлъкнали камбани.
Тишина...
Угасващ шепот на уста...
И плачеща вина, наивно оцеляла.
Изпод руините.
Поела бездиханно
своя грях, и хилядите
призрачни надежди.
Химери...
Пак ли ще боли
от безметежност?!
Дали ще издържа?
Дано поне си струва
този път.
Ако ще е болка...
нека е такава.
... Но не кърви.
Пресъхна онова сърце...
Все рани.
Докога?!
Ще чувам ли пак звън на
празнични камбани,
или ще приглушат
ушите ми
разкъсани
терзания, по онова,
което
тръгне ли, неволно отминава...
А след мене - руини.
Лавини пепел,
застинали във кратера
на стар вулкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...