8 nov 2011, 12:47

Стената

1.1K 0 0

"Обичайте се" - казват нам старите хора,
но това не е никак толкова лесно -
създадохме си градове и вместо на двора,
вътре в кутиите ни сме си интересни.

Всичко, което имаш да казваш, го напиши -
дали ще е стената, която ще ни разделя,
събере, но от погледи свенливи лиши,
а аз къде след такъв ден да те намеря?

И като ме видиш на снимка и с три имена,
да, това съм аз, но всъщност малко не съм.
Не се крия от никого, но тук има моя стена,
а всички останали ще останат само отвън.

Остави ми, каквото си поискаш, аз знам -
и ти си в такава клетка затворена самичка,
и ако някога, някой ден ме пуснеш там,
ще проверя дали при теб затворът е различен.

И да "се обичаме" няма да ни трябва много тогава -
просто вземи спрей и ми го напиши на стената,
а аз, че ще го видя някой ден това - обещавам!
А дотогава аз отвътре ще си рисувам вратата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...