8 нояб. 2011 г., 12:47

Стената

1.1K 0 0

"Обичайте се" - казват нам старите хора,
но това не е никак толкова лесно -
създадохме си градове и вместо на двора,
вътре в кутиите ни сме си интересни.

Всичко, което имаш да казваш, го напиши -
дали ще е стената, която ще ни разделя,
събере, но от погледи свенливи лиши,
а аз къде след такъв ден да те намеря?

И като ме видиш на снимка и с три имена,
да, това съм аз, но всъщност малко не съм.
Не се крия от никого, но тук има моя стена,
а всички останали ще останат само отвън.

Остави ми, каквото си поискаш, аз знам -
и ти си в такава клетка затворена самичка,
и ако някога, някой ден ме пуснеш там,
ще проверя дали при теб затворът е различен.

И да "се обичаме" няма да ни трябва много тогава -
просто вземи спрей и ми го напиши на стената,
а аз, че ще го видя някой ден това - обещавам!
А дотогава аз отвътре ще си рисувам вратата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....