Стенен часовник
Олющена бяла стена,
а на нея - стенен часовник
крепи се едва-едва
и тиктака тихо, немощно.
Изостанал е вече с час,
бавно въртят се стрелките.
Не прилича ли малко на нас -
остарели безмълвно в дните?
Шумно изскърца вратичка,
отвори се бавно, полека -
изхвръкна счупена птичка,
не прилича ли тя на човека?
Изпята, заглъхнала песен,
побелели вече крила -
покрити с мухъл и плесен.
А красива преди е била.
Илияна Дадарова
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
Умора покрива с прах
мечти, копнежи...