Стенен часовник

Олющена бяла стена,

а на нея - стенен часовник

крепи се едва-едва

и тиктака тихо, немощно.

Изостанал е вече с час,

бавно въртят се стрелките.

Не прилича ли малко на нас -

остарели безмълвно в дните?

Шумно изскърца вратичка,

отвори се бавно, полека -

изхвръкна счупена птичка,

не прилича ли тя на човека?

Изпята, заглъхнала песен,

побелели вече крила -

покрити с мухъл и плесен.

А красива преди е била.

Илияна Дадарова