21 feb 2010, 21:39

Стига

  Poesía
849 0 2

Обичам те, това е положението!

Свиквай и стига ми разваля настроението.

Не съм те вързала за мен и можеш да си тръгнеш винаги.

Не искам нищичко от теб,

 спри с цупенето си веднъж завинаги!

За чувствата си няма да се извинявам!

Не, не се страхувай, все още никъде не заминавам.

Оставам тук при теб, да те обгрижвам,

макар насреща благодарност да не виждам.

Аз ще почакам месец, два, година даже,

и после без предупреждение ще тръгна,

затуй, че ти на моята любов така и не отвърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Жечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...