Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд,
за сняг, за пролет, славеи и нощи.
А любовта – дошла дори веднъж,
там – в нечие сърце е жива. Още.
Остават само снимки и слова,
остават чудесата – невидими.
Душа остава. Стига и това...
За два живота лудости и рими...