4 abr 2025, 19:48

Стига ми

  Poesía
336 4 2

Знаеш единствено, Господи ти,

кое начало е, къде е края.

Аз съм безмерно щастлив да съм жив

и да обичам, ми стига да зная.

 

Глътка водица със залъка хляб,

някак си ще му намеря колая.

Радостен, жив, симпатично сакат

аз да обичам, ми стига да зная.

 

Мислите изстрели с думи куршум 

Боже на целия свят и безкрая,

как да направим от тях светъл ум?

Аз да обичам, това само зная.

 

Как да превърнем отново в мечти 

тъмният ъгъл на мрачната стая?

Как на врага си да кажем прости?

Аз да обичам, това само зная.

 

Как този кратък живот да блести?

Аз ще обичам, със сигурност зная.

Другото, Господи, знаеш го ти,

къде начало е,

къде е края.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но Господ не казва и благо мълчи.
    Понякога от небето Той дава знак.
    Неверието гледа с незрящи очи.
    Душите ни търсят вяра сред мрак.
  • Как на врага си да кажем прости?

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...