6 may 2018, 17:04  

Стигми

  Poesía
1K 12 6

Obra no adecuada para menores de 18 años

Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко...
Прелитат драконите на съмнението.
Затворен в мидата на този свят,
надяваш се да се окажеш бисера...
надяваш се на чудото, наречено спасение.
Илюзия последна -
рядка птица,
на рамото ти кацнала запява
и те възнася
над синусоидата на хълмовете...
Душата в ласото на залеза попада,
подложена от мрака на забвение...
Една вълна полага отпечатъци
от пяна
върху крайбрежието на мечтите ти -
самотни платноходки
не вдигнали платна, за да отплават.
...И силуети -
призраци на подранило утре,
бездушно те обграждат...
Тунелен сън
повежда те с конвой от сенки
към карцера
                        на бъдещето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбочина на мисълта, съчетана с невероятна образност...Вечните въпроси и съмнения по пътя към истината...Добре познати са ми!Поздравявам те , Младене! Удоволствие беше да прочета...
  • пълното си отчуждение
    от всичко...
    Прелитат драконите на съмнението.
    --------------
    Като медицентър в триъгълника "бях", "аз ли", "ще бъда ли"
    Младене, всеки път ми се ще да те отлича с по-висока оценка от възможните, защото мъдростта ти и изразът й....са магнит за човешките ми размисли и настроения! Страхотен си!
  • Умееш да предизвикваш размисли, Младене! Поезията ти е толкова отличаваща се, че бих те разпознала сред хиляди други! Ето това уважавам в теб, твоята различност и уникалност! Най-сърдечен поздрав!
  • Отново въпрос. Много важен! И аз съм се питала същото. Случвало се е да ми се прииска да избягам в смъртта от непосилното бреме, но имам много здрави котви, които ме държат в морето на живота. Поздрави, странно, интересно, магнетично момче!
  • Над синусоидата..., и напрежението на тока...!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...