Стигми
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко...
Прелитат драконите на съмнението.
Затворен в мидата на този свят,
надяваш се да се окажеш бисера...
надяваш се на чудото, наречено спасение.
Илюзия последна -
рядка птица,
на рамото ти кацнала запява
и те възнася
над синусоидата на хълмовете...
Душата в ласото на залеза попада,
подложена от мрака на забвение...
Една вълна полага отпечатъци
от пяна
върху крайбрежието на мечтите ти -
самотни платноходки
не вдигнали платна, за да отплават.
...И силуети -
призраци на подранило утре,
бездушно те обграждат...
Тунелен сън
повежда те с конвой от сенки
към карцера
на бъдещето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
