vega666 (Младен Мисана)
1560 14323
6.05.2018 г., 17:04 ч.  

Стигми 

  Поезия
797 12 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко...
Прелитат драконите на съмнението.
Затворен в мидата на този свят,
надяваш се да се окажеш бисера...
надяваш се на чудото, наречено спасение.
Илюзия последна -
рядка птица,
на рамото ти кацнала запява
и те възнася
над синусоидата на хълмовете...
Душата в ласото на залеза попада,
подложена от мрака на забвение...
Една вълна полага отпечатъци
от пяна
върху крайбрежието на мечтите ти -
самотни платноходки
не вдигнали платна, за да отплават.
...И силуети -
призраци на подранило утре,
бездушно те обграждат...
Тунелен сън
повежда те с конвой от сенки
към карцера
                        на бъдещето...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбочина на мисълта, съчетана с невероятна образност...Вечните въпроси и съмнения по пътя към истината...Добре познати са ми!Поздравявам те , Младене! Удоволствие беше да прочета...
  • пълното си отчуждение
    от всичко...
    Прелитат драконите на съмнението.
    --------------
    Като медицентър в триъгълника "бях", "аз ли", "ще бъда ли"
    Младене, всеки път ми се ще да те отлича с по-висока оценка от възможните, защото мъдростта ти и изразът й....са магнит за човешките ми размисли и настроения! Страхотен си!
  • Умееш да предизвикваш размисли, Младене! Поезията ти е толкова отличаваща се, че бих те разпознала сред хиляди други! Ето това уважавам в теб, твоята различност и уникалност! Най-сърдечен поздрав!
  • Отново въпрос. Много важен! И аз съм се питала същото. Случвало се е да ми се прииска да избягам в смъртта от непосилното бреме, но имам много здрави котви, които ме държат в морето на живота. Поздрави, странно, интересно, магнетично момче!
  • Над синусоидата..., и напрежението на тока...!!!
  • "Затворена в мидата на този свят,
    надяваш се да се окажеш бисера...
    надяваш се на чудо, наречено спасение."
    Хареса ми творбата ти , Младен!Поздравления и успех!
  • „Затворени в мидата на този свят”, надеждата да се „окажем бисера му” изтлява бързо. Илюзията „полита с крила на птица”, но остава хваната „ в ласото на залеза” и остава в забвение, неможеща да се осъществи.
    Много извисена поезия с образни средства и метафори сякаш от друг свят и измерение, които засилват основната идея на творбата.
    Поставям неизменно този прекрасен стих в любими и го оценявам възможно най-високо.
    Поздравления, Приятелю!
Предложения
: ??:??