6 мая 2018 г., 17:04  

Стигми

1K 12 6

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко...
Прелитат драконите на съмнението.
Затворен в мидата на този свят,
надяваш се да се окажеш бисера...
надяваш се на чудото, наречено спасение.
Илюзия последна -
рядка птица,
на рамото ти кацнала запява
и те възнася
над синусоидата на хълмовете...
Душата в ласото на залеза попада,
подложена от мрака на забвение...
Една вълна полага отпечатъци
от пяна
върху крайбрежието на мечтите ти -
самотни платноходки
не вдигнали платна, за да отплават.
...И силуети -
призраци на подранило утре,
бездушно те обграждат...
Тунелен сън
повежда те с конвой от сенки
към карцера
                        на бъдещето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбочина на мисълта, съчетана с невероятна образност...Вечните въпроси и съмнения по пътя към истината...Добре познати са ми!Поздравявам те , Младене! Удоволствие беше да прочета...
  • пълното си отчуждение
    от всичко...
    Прелитат драконите на съмнението.
    --------------
    Като медицентър в триъгълника "бях", "аз ли", "ще бъда ли"
    Младене, всеки път ми се ще да те отлича с по-висока оценка от възможните, защото мъдростта ти и изразът й....са магнит за човешките ми размисли и настроения! Страхотен си!
  • Умееш да предизвикваш размисли, Младене! Поезията ти е толкова отличаваща се, че бих те разпознала сред хиляди други! Ето това уважавам в теб, твоята различност и уникалност! Най-сърдечен поздрав!
  • Отново въпрос. Много важен! И аз съм се питала същото. Случвало се е да ми се прииска да избягам в смъртта от непосилното бреме, но имам много здрави котви, които ме държат в морето на живота. Поздрави, странно, интересно, магнетично момче!
  • Над синусоидата..., и напрежението на тока...!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...