9 jun 2009, 8:00

Стих ти посветих

  Poesía
1.2K 0 4

Красота и сила, вдъхваща живот,

искри от страст припламват в мен, когато те погледна,

спомням си как търсих твоето сърце наивно,

още в мислите ми впит е твоят сладък аромат, любов.

 

Мисля да го посветя на един човек, който го заслужава. Как ви се струва?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Аспарухов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бързай да го показваш на човека. Стихчето си иска още работа.Действай.Поздрав.
  • Добре дошъл!
    И... с Вики!
  • Има нужда от редакция, ако държиш да е на ниво чисто от поетична гледна точка, така не се побира твърде в определението за стих ...но пък чувствата не се редактират, ако искаш да си откровен не е задължително да си перфектен, а да си истински.
    Добре дошъл и дерзай!
  • Добре дошъл, Ванко!
    Сега по питанката - "струва" ми се, че си струва да поработиш още по посвещението...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...