9 июн. 2009 г., 08:00

Стих ти посветих

1.2K 0 4

Красота и сила, вдъхваща живот,

искри от страст припламват в мен, когато те погледна,

спомням си как търсих твоето сърце наивно,

още в мислите ми впит е твоят сладък аромат, любов.

 

Мисля да го посветя на един човек, който го заслужава. Как ви се струва?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Аспарухов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бързай да го показваш на човека. Стихчето си иска още работа.Действай.Поздрав.
  • Добре дошъл!
    И... с Вики!
  • Има нужда от редакция, ако държиш да е на ниво чисто от поетична гледна точка, така не се побира твърде в определението за стих ...но пък чувствата не се редактират, ако искаш да си откровен не е задължително да си перфектен, а да си истински.
    Добре дошъл и дерзай!
  • Добре дошъл, Ванко!
    Сега по питанката - "струва" ми се, че си струва да поработиш още по посвещението...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...