СТИХИЯ
наоколо всичко гореше, имаше силна огнена буря и...
после спомен в главата ми открих един
...
самичък и блуждаещ
някак търсещ и играещ, ,,,,
никoй не виждаше нито усещаше огънят, а той беше навсякъде като на клада бяхме обречени всичките скитници
клети душички наоколо обикаляха и търсеха...
търсеха спомена
а той беше в мен
скрил се от огъня...
....не разбираше че той е огъня
погледнах на никъде и видях себе си без огледало
...горях...на кладата...ние бяхме скитници...
очите падаха, падаха от небето - обгорени и изсъхнали...
очи безплътни и празни
прахта им - обичам я ...
тя е красива, аз я усещам
усещам прахта от очите си някак красива
и не не не не не не не не не нен неееееее н не не не не играчката счупех и не не не не защо я загубих играчката
аз бях и останах дете без играчката
праз ни на и пъл ни на в бирената бутилка
и леко показва се един комплекс
и го избутваш
ама нахален е да му се невиди
край то...
птицата изчезна
няма я вече
не ми харесва
не искам
птицаааааааа обичам те птицо
ела моля те
това са думички
писани на българскиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии и тоооо
тттттттттттттишинатаа е една и съща ..........
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Русева Todos los derechos reservados
