figaro
27 el resultado
Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...
  720 
Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...
  712 
Новата Световна война, предстояща следващите няколко десетилетия, няма да е война само на различия в религиите, няма да е война само за събаряне на езиковата бариера, няма да е война само на разруха и унищожение, нито война за надмощие и територия или война за природен ресурс. Това ще е война за изг ...
  806 
Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
  1103 
скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
  789 
Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…
Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.
Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност. ...
  657 
Приказка за Дядо Коледа
Дядо Коледа се събуди от летния си сън в красивата малка спокойна къщичка в покрайнините на столицата на Лапландия. Протегна се и тръгна...
Отиде до националните паркове на Лапландия, където хората са оградили с мрежа множество от северни елени, за да не избягат. Мина културн ...
  879 
Път
Път и пътят там,
това е моят истински живот.
Край извори, поляни и буки
откривам своите мъки. ...
  1593 
Дами и господа, нашият живот е една своеобразна сцена, може би сте чували за това. Но замисляли ли сте се какво представлява нашата публика?
Сцената е все по-красива, представлението е все по-интересно, артистите са все по-многобройни.
Публиката - какво означава тя, кой се крие зад тази дума?
Нека п ...
  2683 
Къдрав, небрежно облечен,
и все така някак отнесен.
Спи по кашони, рови в боклук,
но някак не е клошар, а е друг.
Години минават, времето си лети, ...
  991 
В душата ми ще скиташ,
в гърдите ми ще се мотаеш,
но истински обичам с мен да си
и да ровиш ръце си в моите коси.
  1078 
Прекрасно знам, че ти си вече зает,
но кажи го това на някой поет,
нека той да напише,
че в любовта няма измама
и обичали се някога двама... ...
  1581 
Простосмъртие
Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен. ...
  1276 
Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...
  1427 
Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
  1673 
“1… 2... 3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Моля отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило мо ...
  1796 
Нощта бе красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоките по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотекит ...
  1033 
Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
  1310 
наоколо всичко гореше, имаше силна огнена буря и...
после спомен в главата ми открих един
...
самичък и блуждаещ
някак търсещ и играещ, ,,,, ...
  819 
Сутринта към 8:00 часа…
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...
  1229 
Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...
  1597 
Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат ...
  2134 
Нечутата дума
Около обяд разговарях с един Човек – не много стар, но и не много млад. Черен панталон, черен шлифер и черни обувки бяха частите на неговото облекло. Този траурен тоалет се допълваше и с черно бомбе, което закриваше част от лицето му. Да не пропусна да спомена, че този Човек си беше вд ...
  2093 
Отровен съм от всички
Скрих се в отровата на вашите думи,
скрих се в безличната ви същност,
скрих себе си в злото наречено "живот".
Не ме карайте да дишам, ...
  1484 
Лудата
Намерих я на камъка. Сама. Черно облечена. Излъчваща любов, а не тъга. Това бе тя - момичето, което наричаха Лудата.
Нейният прякор беше дошъл от хорската глупост. Мислеха я за побъркана, защото разговаряла с камъка. Камъкът, който беше на върха на тепето. Попитах хората от махалата защо я на ...
  3290 
Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека ...
  5139 
Приказка за Охлю Бохлю
Един ден Охлю Бохлю решил да обикаля света. Стегнал си багажа, т.е. къщата и тръгнал на голямо околосветско пътешествие. Охлю се огледал наоколо и не знаел на къде да тръгне. Погледнал напред, назад, на всички съществуващи посоки, но единственото, което виждал било огромно бял ...
  3767 
Propuestas
: ??:??