Стихия

Любовта е изкуство,
но за нея е нужно чувство,
в нощта две тела се сливат,
като клони се преплитат.
Дали ще стигнат те до краят,
дали любовта ще признаят.
Пеперуди в стомаха литват,
не се сърди и те ще си заминат,
преходно е всичко знай,
всичко има своят край.
Дни минават в радост,
още няколко, има сладост.
Остава още малко,
клоните се разплитат, жалко.
Бурята и тя отмина,
сърцето поразено сякаш от стихия.