Вятърът шуми в листата,
притъпил звука на стенещи робини,
смъртта витае във гората,
носи аромата на смокини!
Сянка загубена се лута сред дърветата,
тъй жадно търсеща светлината!
Неспокойни души, приютени в лалетата,
не намерили пътя сред тъмнината!
Ураган бясно клоните разлюлява,
чупи и кърши без пощада!
Омразата на дъното се стаява,
а светът сега безспир се разпада!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
