4.02.2008 г., 21:07

Стихия...

861 0 2

Вятърът шуми в листата,

притъпил звука на стенещи робини,

смъртта витае във гората,

носи аромата на смокини!

 

Сянка загубена се лута сред дърветата,

тъй жадно търсеща светлината!

Неспокойни души, приютени в лалетата,

не намерили пътя сред тъмнината!

 

Ураган бясно клоните разлюлява,

чупи и кърши без пощада!

Омразата на дъното се стаява,

а светът сега безспир се разпада!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...