4.02.2008 г., 21:07

Стихия...

862 0 2

Вятърът шуми в листата,

притъпил звука на стенещи робини,

смъртта витае във гората,

носи аромата на смокини!

 

Сянка загубена се лута сред дърветата,

тъй жадно търсеща светлината!

Неспокойни души, приютени в лалетата,

не намерили пътя сред тъмнината!

 

Ураган бясно клоните разлюлява,

чупи и кърши без пощада!

Омразата на дъното се стаява,

а светът сега безспир се разпада!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...