Вятърът шуми в листата,
притъпил звука на стенещи робини,
смъртта витае във гората,
носи аромата на смокини!
Сянка загубена се лута сред дърветата,
тъй жадно търсеща светлината!
Неспокойни души, приютени в лалетата,
не намерили пътя сред тъмнината!
Ураган бясно клоните разлюлява,
чупи и кърши без пощада!
Омразата на дъното се стаява,
а светът сега безспир се разпада!
© Зори Всички права запазени
Написала си го просто блестящо!!!