Вятърът шуми в листата,
притъпил звука на стенещи робини,
смъртта витае във гората,
носи аромата на смокини!
Сянка загубена се лута сред дърветата,
тъй жадно търсеща светлината!
Неспокойни души, приютени в лалетата,
не намерили пътя сред тъмнината!
Ураган бясно клоните разлюлява,
чупи и кърши без пощада!
Омразата на дъното се стаява,
а светът сега безспир се разпада!
© Зори All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
