Несравним и божествен,
е на майката лика;
той със святост жива е надарен,
че любов от мама вечно блика!
Жена е тя и Богиня,
дома си пази като светиня;
за туй стиха си й дарявам,
в сърце си я поставям.
Че над мен като орлица е бдяла
подобно слънце с топлота ме е гряла!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нора Тодорова Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
