5 mar 2025, 5:22

Стихопризнание

  Poesía » Otra
353 0 0

 

  

В живота не постигнах много,

защото бях от тези, гдето

не търсят в храма досег с Бога,

а в дълбините на сърцето си.

Не бях залостен в парадигми

и по канона не живеех,

и пътят ми дотук не стигна

да разбера добро кое е!

От мен що залци отделих 

за ближния, изпаднал в нужда.

Не смогнах да опиша в стих

как и на себе си бях чужд!

От вчера чак до него ден

с лъжа не се минава метър

го осъзнах, щом и пред мен

ще хлопне Рая Свети Петър…

Не ме бе страх да вляза в битки

за правдата със кой ли не,

така навярно съм възпитан!

Не се научих да крада

особено пък щастие чуждо,

от мене кой ли не открадна?

Но всяко утро се събуждах

със мисълта, че се надграждам

не с материалните облаги, 

с духовността си многолика.

Говорих малко - писах много,

ала въобще не бях лирикът -

разлюбван, влюбен и кахърен,

в поезията играх театър:

за другите докрай добър,

за себе - лош до непонятност!

щото бях от тези, гдето

не търсят в храма досег с Бога,

а в дълбините на сърцето си.

Не бях залостен в парадигми

и по канона не живеех,

и пътят ми дотук не стигна

да разбера добро кое е!

От мен що залци отделих 

за ближния, изпаднал в нужда.

Не смогнах да опиша в стих

как и на себе си бях чужд!

От вчера чак до него ден

с лъжа не се минава метър

го осъзнах, щом и пред мен

ще хлопне Рая Свети Петър…

Не ме бе страх да вляза в битки

за правдата със кой ли не,

така навярно съм възпитан!

Не се научих да крада

особено пък щастие чуждо,

от мене кой ли не открадна?

Но всяко утро се събуждах

със мисълта, че се надграждам

не с материалните облаги, 

с духовността си многолика.

Говорих малко - писах много,

ала въобще не бях лирикът -

разлюбван, влюбен и кахърен,

в поезията играх театър:

за другите докрай добър,

за себе - лош до непонятност!
 

Темниот Одменник

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...