Стихопризнание

В живота не постигнах много,

защото бях от тези, гдето

не търсят в храма досег с Бога,

а в дълбините на сърцето си.

Не бях залостен в парадигми

и по канона не живеех,

и пътят ми дотук не стигна

да разбера добро кое е!

От мен що залци отделих 

за ближния, изпаднал в нужда.

Не смогнах да опиша в стих

как и на себе си бях чужд!

От вчера чак до него ден

с лъжа не се минава метър

го осъзнах, щом и пред мен

ще хлопне Рая Свети Петър…

Не ме бе страх да вляза в битки

за правдата със кой ли не,

така навярно съм възпитан!

Не се научих да крада

особено пък щастие чуждо,

от мене кой ли не открадна?

Но всяко утро се събуждах

със мисълта, че се надграждам

не с материалните облаги, 

с духовността си многолика.

Говорих малко - писах много,

ала въобще не бях лирикът -

разлюбван, влюбен и кахърен,

в поезията играх театър:

за другите докрай добър,

за себе - лош до непонятност!

щото бях от тези, гдето

не търсят в храма досег с Бога,

а в дълбините на сърцето си.

Не бях залостен в парадигми

и по канона не живеех,

и пътят ми дотук не стигна

да разбера добро кое е!

От мен що залци отделих 

за ближния, изпаднал в нужда.

Не смогнах да опиша в стих

как и на себе си бях чужд!

От вчера чак до него ден

с лъжа не се минава метър

го осъзнах, щом и пред мен

ще хлопне Рая Свети Петър…

Не ме бе страх да вляза в битки

за правдата със кой ли не,

така навярно съм възпитан!

Не се научих да крада

особено пък щастие чуждо,

от мене кой ли не открадна?

Но всяко утро се събуждах

със мисълта, че се надграждам

не с материалните облаги, 

с духовността си многолика.

Говорих малко - писах много,

ала въобще не бях лирикът -

разлюбван, влюбен и кахърен,

в поезията играх театър:

за другите докрай добър,

за себе - лош до непонятност!
 

Темниот Одменник