10 dic 2017, 22:00

Стихотворение

547 0 3

            Стихотворение

 

Стихотворение за мен е това,

има малко радост и много тъга!

Сядам и пиша за Любовта,

Чудесно чуство но има и мъка.

Къде е тя, търся я сега?

Тук или там, не знам!

В погледа на случайна жена,

Загубила вярата си, от някога.

В младата девойка, останала сама,

която не знае какво е Любовта.

В зрялата жена, изживяла я така,

с мъже различни, разбивала сърца.

И нейното останало само,

останало цяло оцеляло но ледено!

 

Седя и гледам ги така,

Девойки, жени и си мисля сега.

Какво най важно е за тях в момента?

А Любовта е чуство прекрасно на света!

Подавам им роза, цветето на Любовта!

А те сякаш никога не получавали цветя.

Усмивка появи се на тяхната уста!

Целувка, Роза и Любов! Сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...