10 dic 2017, 22:00

Стихотворение

548 0 3

            Стихотворение

 

Стихотворение за мен е това,

има малко радост и много тъга!

Сядам и пиша за Любовта,

Чудесно чуство но има и мъка.

Къде е тя, търся я сега?

Тук или там, не знам!

В погледа на случайна жена,

Загубила вярата си, от някога.

В младата девойка, останала сама,

която не знае какво е Любовта.

В зрялата жена, изживяла я така,

с мъже различни, разбивала сърца.

И нейното останало само,

останало цяло оцеляло но ледено!

 

Седя и гледам ги така,

Девойки, жени и си мисля сега.

Какво най важно е за тях в момента?

А Любовта е чуство прекрасно на света!

Подавам им роза, цветето на Любовта!

А те сякаш никога не получавали цветя.

Усмивка появи се на тяхната уста!

Целувка, Роза и Любов! Сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...