10.12.2017 г., 22:00

Стихотворение

544 0 3

            Стихотворение

 

Стихотворение за мен е това,

има малко радост и много тъга!

Сядам и пиша за Любовта,

Чудесно чуство но има и мъка.

Къде е тя, търся я сега?

Тук или там, не знам!

В погледа на случайна жена,

Загубила вярата си, от някога.

В младата девойка, останала сама,

която не знае какво е Любовта.

В зрялата жена, изживяла я така,

с мъже различни, разбивала сърца.

И нейното останало само,

останало цяло оцеляло но ледено!

 

Седя и гледам ги така,

Девойки, жени и си мисля сега.

Какво най важно е за тях в момента?

А Любовта е чуство прекрасно на света!

Подавам им роза, цветето на Любовта!

А те сякаш никога не получавали цветя.

Усмивка появи се на тяхната уста!

Целувка, Роза и Любов! Сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...