Стихотворение
Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка.
Къде е тя, търся я сега?
Тук или там, не знам!
В погледа на случайна жена,
Загубила вярата си, от някога.
В младата девойка, останала сама,
която не знае какво е Любовта.
В зрялата жена, изживяла я така,
с мъже различни, разбивала сърца.
И нейното останало само,
останало цяло оцеляло но ледено!
Седя и гледам ги така,
Девойки, жени и си мисля сега.
Какво най важно е за тях в момента?
А Любовта е чуство прекрасно на света!
Подавам им роза, цветето на Любовта!
А те сякаш никога не получавали цветя.
Усмивка появи се на тяхната уста!
Целувка, Роза и Любов! Сега!
© Валентин Миленов All rights reserved.
