6 jul 2016, 20:44

Стихотворения

  Poesía
546 0 3

Объркани вибраци
Емоционален мишмаш
Може пък това да е "Божия джаз"
Контрабасът задава темата,
Пианото заплита сложен венец
Саксофонът полита.
Падат цветя, осезаеми по-добре за слепец.
Тъй реди се мелодия
От части дисхармонична,уви!
Уникална и нова.
Ръкопис на Моцарт, по-съвършен от преди.
И това, уж невидимо присъствие
С палка и фрак
Следи за ритъма и замахва в такт

 

 

Днес случайно срещнах я
без форма и без цвят
Любовта, сгушена в нечия пазва, като врабче посред сняг
Неразбрана и неразлистена
Интуитивно четиво
Тя ни свързва с Истината
И ни маха усмихната
От друго Ниво

 

 

 

Окъсана, озъбена и със рога 
Върви препъвайки се моята мечта.
Горката, чака от преди 
Да и посочи някой пътя и да и прости
И пепелта я има, има и песента. Остава само 
Птицата Надежда
Със отворени крила.

 

 

 

Мълчание, усмивка и тъга
редят се бързо в лента без слова
И чернобял е този филм
класически,със ръкомахане и грим
А где сме ний
актьорите с пера, със очила и със напяващи слова
Сестри на Хамлет
братя на Орфей
на първата редица във вой ната с този змей
Току отсекли вчас поредните глави,израстват нови
по-здрави от преди.

 

 

 

Да наблюдаваш
И съдба и страст
Неволево умение
с акцент във втората си част
Изконна дързост, егоизъм и печал
От прости истини 
и техния морал


Защо ли лутаме се вместо змея, без глави
и с дупки вляво
по-големи отпреди

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Tихомира Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...