6.07.2016 г., 20:44

Стихотворения

541 0 3

Объркани вибраци
Емоционален мишмаш
Може пък това да е "Божия джаз"
Контрабасът задава темата,
Пианото заплита сложен венец
Саксофонът полита.
Падат цветя, осезаеми по-добре за слепец.
Тъй реди се мелодия
От части дисхармонична,уви!
Уникална и нова.
Ръкопис на Моцарт, по-съвършен от преди.
И това, уж невидимо присъствие
С палка и фрак
Следи за ритъма и замахва в такт

 

 

Днес случайно срещнах я
без форма и без цвят
Любовта, сгушена в нечия пазва, като врабче посред сняг
Неразбрана и неразлистена
Интуитивно четиво
Тя ни свързва с Истината
И ни маха усмихната
От друго Ниво

 

 

 

Окъсана, озъбена и със рога 
Върви препъвайки се моята мечта.
Горката, чака от преди 
Да и посочи някой пътя и да и прости
И пепелта я има, има и песента. Остава само 
Птицата Надежда
Със отворени крила.

 

 

 

Мълчание, усмивка и тъга
редят се бързо в лента без слова
И чернобял е този филм
класически,със ръкомахане и грим
А где сме ний
актьорите с пера, със очила и със напяващи слова
Сестри на Хамлет
братя на Орфей
на първата редица във вой ната с този змей
Току отсекли вчас поредните глави,израстват нови
по-здрави от преди.

 

 

 

Да наблюдаваш
И съдба и страст
Неволево умение
с акцент във втората си част
Изконна дързост, егоизъм и печал
От прости истини 
и техния морал


Защо ли лутаме се вместо змея, без глави
и с дупки вляво
по-големи отпреди

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Tихомира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...