Jul 6, 2016, 8:44 PM

Стихотворения

  Poetry
542 0 3

Объркани вибраци
Емоционален мишмаш
Може пък това да е "Божия джаз"
Контрабасът задава темата,
Пианото заплита сложен венец
Саксофонът полита.
Падат цветя, осезаеми по-добре за слепец.
Тъй реди се мелодия
От части дисхармонична,уви!
Уникална и нова.
Ръкопис на Моцарт, по-съвършен от преди.
И това, уж невидимо присъствие
С палка и фрак
Следи за ритъма и замахва в такт

 

 

Днес случайно срещнах я
без форма и без цвят
Любовта, сгушена в нечия пазва, като врабче посред сняг
Неразбрана и неразлистена
Интуитивно четиво
Тя ни свързва с Истината
И ни маха усмихната
От друго Ниво

 

 

 

Окъсана, озъбена и със рога 
Върви препъвайки се моята мечта.
Горката, чака от преди 
Да и посочи някой пътя и да и прости
И пепелта я има, има и песента. Остава само 
Птицата Надежда
Със отворени крила.

 

 

 

Мълчание, усмивка и тъга
редят се бързо в лента без слова
И чернобял е този филм
класически,със ръкомахане и грим
А где сме ний
актьорите с пера, със очила и със напяващи слова
Сестри на Хамлет
братя на Орфей
на първата редица във вой ната с този змей
Току отсекли вчас поредните глави,израстват нови
по-здрави от преди.

 

 

 

Да наблюдаваш
И съдба и страст
Неволево умение
с акцент във втората си част
Изконна дързост, егоизъм и печал
От прости истини 
и техния морал


Защо ли лутаме се вместо змея, без глави
и с дупки вляво
по-големи отпреди

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Tихомира Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...