29 sept 2011, 14:55

стихове

2.5K 0 6

Метаморфоза

Променям се изцяло, чуствам се различно- окрилен!

Променям и душа, и тяло, светът бил толкова зелен.

Метаморфоза в мен настъпи странна, но казах - чуствам се добре.

Не искам мрачен пак да стана, не искам да живея без сърце!

И боря се със всички сили, повярвай ти сега във мен!

Дарявам ти - душа и тяло, заради теб съм променен!

 

*   *   *


Мисъл за теб

Във водопад от нежност къпя се, когато милвам твоите коси.

В огън от любов ти сгряваш ме, когато гледам твоите очи.

В безумен танц сърцето ми играе, докоснат ли ме твоите ръце.

И коленичил аз, пред теб заставам, обичащ твоето сърце.

 

*   *   *

 

На първо място

На първо място теб поставям, над всичко твоят лик блести.
Не искам вече нищо тайно между нас и мечтите да стои.
С изправена глава отхвърлих всичко лошо, напред поглеждам, не назад.
В света, изпълнен с лъжи и похот - намерих вече своят флаг.
На първо място теб поставям, пред всичко твоят лик стои.
И всичко аз от себе си ти давам, обичам те - обичай ме и ти.

 

*   *   *


Не ме убивай

През ада минах аз, да те спечеля, в болки и надежди се стопих!
Сърцето ми към друга не поглежда - дали личи от този стих?
И сутрин ставам, вечер лягам обзет от мисълта за теб,
на вярност и любов съм се обрекъл, недей да губиш вяра в мен.
И знай, че всяка лоша дума от любима убива със отровен плам.
Сърцето ми недей раздира, на любовта към мене се отдай.

 

*   *   *


Светулка

Живота беше тъжен и болезнен.
Живота беше скучен, уморен.
Но срещнах мъничка светулка,

тъмата тя разпръскваше край мен.
И ето че надежда в душата ми яви се.
Отново гледам аз напред.
Защото най-красивата светулка

сърцето си дари на мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек не реже пръстите си, за да ги протегне един по един на Любовта, за да й покаже,че тя е всичко за него. Пет-символ на протегнатата длан... в поезия... Присъединявам се към пожеланието на Минка Митева. Поздрав!
  • Прекрасни миниатюри! Възприемам ги свързани помежду си: от първата крачка, която авторът извървява - осъзнавайки себе си, до светлината, която накрая намира. Ние всички правим това цял живот - търсим светулката, която да освети мрака около нас. Въпросът е просто да я познаем, когато я намерим....
  • Страхотно пожелание - благодаря , подобно.
  • Но срещнах мъничка светулка,

    тъмата тя разпръскваше край мен

    Пожелавам ти, край теб да бъде винаги светло,както в пътя ти,така и в сърцето! Поздрав!
  • Благодаря за изчерпателният коментар.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...