DogWhisperer (Константин Константинов)
13 22
29.09.2011 г., 14:55 ч.

стихове 

  Поезия » Любовна
2112 0 6

Метаморфоза

Променям се изцяло, чуствам се различно- окрилен!

Променям и душа, и тяло, светът бил толкова зелен.

Метаморфоза в мен настъпи странна, но казах - чуствам се добре.

Не искам мрачен пак да стана, не искам да живея без сърце!

И боря се със всички сили, повярвай ти сега във мен!

Дарявам ти - душа и тяло, заради теб съм променен!

 

*   *   *


Мисъл за теб

Във водопад от нежност къпя се, когато милвам твоите коси.

В огън от любов ти сгряваш ме, когато гледам твоите очи.

В безумен танц сърцето ми играе, докоснат ли ме твоите ръце.

И коленичил аз, пред теб заставам, обичащ твоето сърце.

 

*   *   *

 

На първо място

На първо място теб поставям, над всичко твоят лик блести.
Не искам вече нищо тайно между нас и мечтите да стои.
С изправена глава отхвърлих всичко лошо, напред поглеждам, не назад.
В света, изпълнен с лъжи и похот - намерих вече своят флаг.
На първо място теб поставям, пред всичко твоят лик стои.
И всичко аз от себе си ти давам, обичам те - обичай ме и ти.

 

*   *   *


Не ме убивай

През ада минах аз, да те спечеля, в болки и надежди се стопих!
Сърцето ми към друга не поглежда - дали личи от този стих?
И сутрин ставам, вечер лягам обзет от мисълта за теб,
на вярност и любов съм се обрекъл, недей да губиш вяра в мен.
И знай, че всяка лоша дума от любима убива със отровен плам.
Сърцето ми недей раздира, на любовта към мене се отдай.

 

*   *   *


Светулка

Живота беше тъжен и болезнен.
Живота беше скучен, уморен.
Но срещнах мъничка светулка,

тъмата тя разпръскваше край мен.
И ето че надежда в душата ми яви се.
Отново гледам аз напред.
Защото най-красивата светулка

сърцето си дари на мен!

© Константин Константинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек не реже пръстите си, за да ги протегне един по един на Любовта, за да й покаже,че тя е всичко за него. Пет-символ на протегнатата длан... в поезия... Присъединявам се към пожеланието на Минка Митева. Поздрав!
  • Прекрасни миниатюри! Възприемам ги свързани помежду си: от първата крачка, която авторът извървява - осъзнавайки себе си, до светлината, която накрая намира. Ние всички правим това цял живот - търсим светулката, която да освети мрака около нас. Въпросът е просто да я познаем, когато я намерим....
  • Страхотно пожелание - благодаря , подобно.
  • Но срещнах мъничка светулка,

    тъмата тя разпръскваше край мен

    Пожелавам ти, край теб да бъде винаги светло,както в пътя ти,така и в сърцето! Поздрав!
  • Благодаря за изчерпателният коментар.
  • Препоръчвам да ги публикувате едно по едно, а не като половин стихосбирка.
Предложения
: ??:??