стихове
Метаморфоза
Променям се изцяло, чуствам се различно- окрилен!
Променям и душа, и тяло, светът бил толкова зелен.
Метаморфоза в мен настъпи странна, но казах - чуствам се добре.
Не искам мрачен пак да стана, не искам да живея без сърце!
И боря се със всички сили, повярвай ти сега във мен!
Дарявам ти - душа и тяло, заради теб съм променен!
* * *
Мисъл за теб
Във водопад от нежност къпя се, когато милвам твоите коси.
В огън от любов ти сгряваш ме, когато гледам твоите очи.
В безумен танц сърцето ми играе, докоснат ли ме твоите ръце.
И коленичил аз, пред теб заставам, обичащ твоето сърце.
* * *
На първо място
На първо място теб поставям, над всичко твоят лик блести.
Не искам вече нищо тайно между нас и мечтите да стои.
С изправена глава отхвърлих всичко лошо, напред поглеждам, не назад.
В света, изпълнен с лъжи и похот - намерих вече своят флаг.
На първо място теб поставям, пред всичко твоят лик стои.
И всичко аз от себе си ти давам, обичам те - обичай ме и ти.
* * *
Не ме убивай
През ада минах аз, да те спечеля, в болки и надежди се стопих!
Сърцето ми към друга не поглежда - дали личи от този стих?
И сутрин ставам, вечер лягам обзет от мисълта за теб,
на вярност и любов съм се обрекъл, недей да губиш вяра в мен.
И знай, че всяка лоша дума от любима убива със отровен плам.
Сърцето ми недей раздира, на любовта към мене се отдай.
* * *
Светулка
Живота беше тъжен и болезнен.
Живота беше скучен, уморен.
Но срещнах мъничка светулка,
тъмата тя разпръскваше край мен.
И ето че надежда в душата ми яви се.
Отново гледам аз напред.
Защото най-красивата светулка
сърцето си дари на мен!
© Константин Константинов All rights reserved.
