Стиховете не са еднакво силни.
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето.
Само вдигат пушилка огромна...
Други уцелват направо в сърцето.
Те дори след смъртта се помнят.
Поетът оставил е част от душата,
от себе си огън - във своите думи.
Това е магия, игра несъзната,
раздвижила скритите най-нежни струни ...