17 mar 2012, 23:22

Стиховете

  Poesía » Otra
522 0 2

Стиховете не  са еднакво силни.

Като децата  и те са различни.

Има напудрени, насила стилни...

скучни, бледи и прозаични.

 

Стихове-вятър. Изчезват в полето.

Само вдигат пушилка огромна...

Други уцелват направо в сърцето.

Те дори  след смъртта се помнят.

 

Поетът оставил е част от душата,

от себе  си огън -  във своите думи.

Това е магия, игра  несъзната,

раздвижила скритите най-нежни струни

 

у всеки човек. Да търсим щастливи

във всеки стих някаква дума любима,

която ни прави  възторжено  живи

и свети за нас с незабравено име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....