17 мар. 2012 г., 23:22

Стиховете

520 0 2

Стиховете не  са еднакво силни.

Като децата  и те са различни.

Има напудрени, насила стилни...

скучни, бледи и прозаични.

 

Стихове-вятър. Изчезват в полето.

Само вдигат пушилка огромна...

Други уцелват направо в сърцето.

Те дори  след смъртта се помнят.

 

Поетът оставил е част от душата,

от себе  си огън -  във своите думи.

Това е магия, игра  несъзната,

раздвижила скритите най-нежни струни

 

у всеки човек. Да търсим щастливи

във всеки стих някаква дума любима,

която ни прави  възторжено  живи

и свети за нас с незабравено име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...