17 мар. 2012 г., 23:22

Стиховете

529 0 2

Стиховете не  са еднакво силни.

Като децата  и те са различни.

Има напудрени, насила стилни...

скучни, бледи и прозаични.

 

Стихове-вятър. Изчезват в полето.

Само вдигат пушилка огромна...

Други уцелват направо в сърцето.

Те дори  след смъртта се помнят.

 

Поетът оставил е част от душата,

от себе  си огън -  във своите думи.

Това е магия, игра  несъзната,

раздвижила скритите най-нежни струни

 

у всеки човек. Да търсим щастливи

във всеки стих някаква дума любима,

която ни прави  възторжено  живи

и свети за нас с незабравено име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...