17.03.2012 г., 23:22

Стиховете

523 0 2

Стиховете не  са еднакво силни.

Като децата  и те са различни.

Има напудрени, насила стилни...

скучни, бледи и прозаични.

 

Стихове-вятър. Изчезват в полето.

Само вдигат пушилка огромна...

Други уцелват направо в сърцето.

Те дори  след смъртта се помнят.

 

Поетът оставил е част от душата,

от себе  си огън -  във своите думи.

Това е магия, игра  несъзната,

раздвижила скритите най-нежни струни

 

у всеки човек. Да търсим щастливи

във всеки стих някаква дума любима,

която ни прави  възторжено  живи

и свети за нас с незабравено име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...