4 sept 2016, 21:43

Стиховете- моят влак

  Poesía » Otra
496 0 2

"За всеки влак си има пътници".

Нар.  поговорка

 

От няколкото нови строфи,

написани и този път,

замислих се за катастрофи,

когато нейде ме четат.

Защото те не ме харесват,

че с други сеем и орем.

Че думите ми не калесват

и за разпивки на корем.

Но аз си пиша стиховете,

защото те са моя влак.

Така спестявам греховете

пред моя си читател драг.

И пускам влака да се движи

през всяка гара и кантон.

И машинист съм- имам грижи

със свирката да давам тон.

И тъй по спирките и гари

със поетичния сигнал,

през дим от светещи цигари

ще знам какво четмо съм дал.

И моят влак ще съществува

за свойте пътници- четци.

По релси няма да буксува,

а ще пътува със светци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Кали, за хубавите и верни думи! Радвам се, че ме посети и оцени!
    Бъди и пиши с вдъхновение! Поздрави!
  • Продължавай да пътуваш с твоя влак и да твориш чисто изкуство... Разбрах много добре посланието ти, замисли ме и ме усмихна! Изкуството освен всичко чисто и красиво е вид съзидание и състрадание, един от многото начини да правим добро...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....