"За всеки влак си има пътници".
Нар. поговорка
От няколкото нови строфи,
написани и този път,
замислих се за катастрофи,
когато нейде ме четат.
Защото те не ме харесват,
че с други сеем и орем.
Че думите ми не калесват
и за разпивки на корем.
Но аз си пиша стиховете,
защото те са моя влак.
Така спестявам греховете
пред моя си читател драг.
И пускам влака да се движи
през всяка гара и кантон.
И машинист съм- имам грижи
със свирката да давам тон.
И тъй по спирките и гари
със поетичния сигнал,
през дим от светещи цигари
ще знам какво четмо съм дал.
И моят влак ще съществува
за свойте пътници- четци.
По релси няма да буксува,
а ще пътува със светци.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Бъди и пиши с вдъхновение! Поздрави!