Стиховете са за младите
Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава –
обречен на мизерия и глад!
Насъщния не достига, не стига хляба –
обречен си на бавна, гладна смърт...
А те са се трудили...!
Градили са пътища, заводи –
със труд изкарвали са своя хляб,
но сега, уви – не могат...
очакват своята пенсия на дванадесето число.
А тя, пенсията, не достига -
по-ниска е от прага на бедността!
Какво направихме всички ние,
че бащите и майките си бутнахме във пропастта?
И по-жестоки сме от царя в приказката стара –
убивал възрастните от народа свой.
Убивал ги – веднъж и край – това е,
а ние ги мъчим ден и нощ...!
...
Сега все още бодро крачим,
чувстваме се млади, вървим напред,
но и нашият ред ще дойде...!
...
Приятен и лек ни път...!
...
А, братчетата на Гавроша
за просия подлагат отново своята ръка...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
