Стиховете са за младите
Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава –
обречен на мизерия и глад!
Насъщния не достига, не стига хляба –
обречен си на бавна, гладна смърт...
А те са се трудили...!
Градили са пътища, заводи –
със труд изкарвали са своя хляб,
но сега, уви – не могат...
очакват своята пенсия на дванадесето число.
А тя, пенсията, не достига -
по-ниска е от прага на бедността!
Какво направихме всички ние,
че бащите и майките си бутнахме във пропастта?
И по-жестоки сме от царя в приказката стара –
убивал възрастните от народа свой.
Убивал ги – веднъж и край – това е,
а ние ги мъчим ден и нощ...!
...
Сега все още бодро крачим,
чувстваме се млади, вървим напред,
но и нашият ред ще дойде...!
...
Приятен и лек ни път...!
...
А, братчетата на Гавроша
за просия подлагат отново своята ръка...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
