Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава –
обречен на мизерия и глад!
Насъщния не достига, не стига хляба –
обречен си на бавна, гладна смърт...
А те са се трудили...!
Градили са пътища, заводи –
със труд изкарвали са своя хляб,
но сега, уви – не могат... ...