23 dic 2011, 9:29

Сто безсмъртни години 

  Poesía » De amor
577 0 7

Любов от пръв поглед дали е възможна,

не питам – тя съществува:

в живота нахлува с мисъл тревожна,

привлича, неспирно вълнува!

 

Когато те срещнах за пръв път, бе пролет –

розово-бяла, красива –

с крилете на птица те милваше в полет!

Тогава ти беше щастлива!

 

И влюбих се в теб!... Разцъфтели градини

с крехки клонки, с пъпки наболи,

още нося в сърцето – сто безсмъртни години

да напомнят, че пак ще е пролет!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??