Сто безсмъртни години

Poetry » Love

713 0 7

Любов от пръв поглед дали е възможна,

не питам – тя съществува:

в живота нахлува с мисъл тревожна,

привлича, неспирно вълнува!

Когато те срещнах за пръв път, бе пролет –

розово-бяла, красива –

с крилете на птица те милваше в полет!

Тогава ти беше щастлива!

И влюбих се в теб!... Разцъфтели градини

с крехки клонки, с пъпки наболи,

още нося в сърцето – сто безсмъртни години

да напомнят, че пак ще е пролет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

Мммм..., вълшебство...!!!

2016-01-16T13:12:33+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Разцъфнал от любов стих!

2011-12-23T17:51:18+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Ахааа, ето те
Не по задължение, а защото наистина ми харесва как пишеш.
Този стих го доказва за пореден път.
Все да ти е така пролетно, без значение какъв сезон е

2011-12-23T16:41:08+02:00
fervor (fervor)

Нежен и красив стих!Поздрав!

2011-12-23T14:54:53+02:00
vodoleia (Мария)

Обичаната жена е най-красивата!!!
Поздрав и светли празници!

2011-12-23T11:07:58+02:00