Сто безсмъртни години
Любов от пръв поглед дали е възможна,
не питам – тя съществува:
в живота нахлува с мисъл тревожна,
привлича, неспирно вълнува!
Когато те срещнах за пръв път, бе пролет –
розово-бяла, красива –
с крилете на птица те милваше в полет!
Тогава ти беше щастлива!
И влюбих се в теб!... Разцъфтели градини
с крехки клонки, с пъпки наболи,
още нося в сърцето – сто безсмъртни години
да напомнят, че пак ще е пролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
