Диптих за Трифон Зарезан
Празник, делник - пием,
за ,,велики" наши дела,
после в гърди се бием
с високо вдигната глава.
През празните няколко чаши
розово се вижда житието,
няма ги грижите наши -
отлетели са високо в небето.
Бушуват, като вихрушка,
чувства различни в душата,
тялото не иска да слушка -
ударен самолет в крилата.
Истината сутринта е до кревата
с чаша вода и аспирина,
сто гайди свирят в главата,
устата нощта проклина!?
© Никола Яндов Todos los derechos reservados