26 nov 2010, 10:48

Сто години самота 

  Poesía » De amor
641 0 8

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен -
един горчив, болезнен спомен.

В дългия пустинен ден
въздишките ми грабна вятърът,
потъвах бързаща във пясъка,
да стигна до река - да пия
и болката взривена там да скрия.

И дълго призовавах Бога
с ръцете си да ме докосне!
По тръни да не ходя боса
и всичко да забравя - ако мога!

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??