Сто години самота

26 nov 2010, 10:48

Poesía » De amor

680 0 8

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен -
един горчив, болезнен спомен.
В дългия пустинен ден
въздишките ми грабна вятърът,
потъвах бързаща във пясъка,
да стигна до река - да пия
и болката взривена там да скрия.
И дълго призовавах Бога
с ръцете си да ме докосне! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сто години самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas