Сто животи
Сто животи да имах в душата си,
бих ги пръснала на капчици дъжд,
да застеля залеза ален с дъха си
и лудешки да пламна в очите на мъж.
Сто лета да ми даваха жарки,
бих избрала едно с дъх на поле,
по които нестинарски са тичали
към любовта ти моите боси нозе.
Сто по хиляди пъти да бяха
обещавали ли ми път към живот.
Само един бих избрала...
този, дето ще води към теб.
Че един път сърцето се врича
в една-единствена свята любов,
тази, която до смърта ще обича
и по-ценна е от самия живот.
Затова сто животи не ще да поискам.
За какво са ми, щом ми стига един,
в който теб, мълчаливецо мой, аз целувам
и се сливам с небесната шир...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
браво !
