Сто животи
Сто животи да имах в душата си,
бих ги пръснала на капчици дъжд,
да застеля залеза ален с дъха си
и лудешки да пламна в очите на мъж.
Сто лета да ми даваха жарки,
бих избрала едно с дъх на поле,
по които нестинарски са тичали
към любовта ти моите боси нозе.
Сто по хиляди пъти да бяха
обещавали ли ми път към живот.
Само един бих избрала...
този, дето ще води към теб.
Че един път сърцето се врича
в една-единствена свята любов,
тази, която до смърта ще обича
и по-ценна е от самия живот.
Затова сто животи не ще да поискам.
За какво са ми, щом ми стига един,
в който теб, мълчаливецо мой, аз целувам
и се сливам с небесната шир...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
браво !
